Джуно направи забележителни открития за Юпитер: планетата се върти около оста си като твърдо тяло!
. Автоматичната междупланетна станция на НАСА “Джуно ”, която дойде сполучливо в орбита към Юпитер на 4-ти юли 2016 година и продължава да учи планетата до ден сегашен, направи забележителни открития, които тотално прекатурват визиите ни за газовия колос.
Резултатите ще бъдат публично оповестени на следващия ден, на 8-ми март, в границите на четири научни публикации на страниците на списание “Нейчър ”. Ето какви са най-важните акценти съгласно прес-съобщението на НАСА.
Събраните данни от инструментите на “Джуно ” удостоверяват, че атмосферните ветрове на Юпитер се простират надълбоко във вътрешността и съществуват по-дълго в съпоставяне с аналогичните атмосферни феномени на Земята. Масивните циклони, които обкръжават Северния и Южния полюс на планетата, са устойчиви структури и са неповторими. Няма никакви други обединения в Слънчевата система, които да ги наподобяват.
Колко надълбоко се простират фамозните зони и пояси на Юпитер? Тази тайнственост стоеше неразгадана в продължение на десетилетия, до момента в който “Джуно ” не дойде в орбита към планетата. Сега имаме изясненост по въпроса с помощта на гравитационните измервания на автоматизираната станция.
“Измерванията на “Джуно ” на юпитерианското гравитационно поле демонстрират съществуването на северно-южна асиметрия, която е сходна с асиметрията, следена в зоните и поясите ”, оповестява Лучано Йесс от Римския университет “Ла Сапиенца ” и водещ създател на една от публикациите в Нейчър. На една газова планета, каквато е Юпитер, сходна асиметрия може да се породи единствено от въздушни потоци, намиращи се надълбоко във вътрешността. Колкото по-дълбоки са те, толкоз повече маса съдържат и толкоз по-силно въздействие оказват върху гравитационното поле. С други думи, самият магнитут на асиметрията съставлява индикатор за дълбочината на потоците.
“Галилео е следил линиите преди повече от 400 години ”, оповестява Йохай Каспи от Института на науките Вайцман в Реховот, Израел и също водещ създател на една от публикациите. “Досега имахме единствено незадълбочено схващане за тях и можехме да отнесем тези линии към облачните структури към юпитерианските струи. Но в този момент, откакто разполагаме с гравитационните измервания на “Джуно ”, знаем какъв брой надълбоко се простират потоците и каква е тяхната конструкция под забележимите облаци. То е сходно на това да преминем от наблюдения на 2-D фотография към наблюдения на 3-D вид с висока формулировка ”.
Резултатът е в действителност фрапантен, тъй като се оказа, че метеорологичният пласт на Юпитер е доста по-масивен, в сравнение с се смяташе преди. Размерът на този пласт от върха до разположения в дълбочината край е 3 000 километра и съдържа към 1% от общата маса на Юпитер, което обаче се равнява на три земни маси.
“За разлика от него атмосферата на Земята съдържа по-малко от една милионна част от общата маса на Земята ”, разяснява Каспи. “Фактът, че Юпитер има подобен солиден район, който се върти в границите на обособени източно-западни линии, е несъмнено неочакван ”.
Друго значително изобретение, направено от “Джуно ”, е че под метеорологичния пласт самата планета Юпитер се върти съвсем като твърдо тяло. “Това е в действителност незабравим резултат и бъдещи измервания на “Джуно ” ще ни оказват помощ да разберем по какъв начин действа преходът сред метеорологичния пласт и твърдото тяло под него ”, оповестява Тристо Гийл от университета “Кот д’Азур ” във Франция и водещ създател на друга от публикациите в Нейчър. “Откритието на “Джуно ” има приложения и за другите светове в Слънчевата система и оттатък нея. Нашите резултати загатват, че външният диференциално-въртящ се район на Сатурн би трябвало да е най-малко три пъти по-дълбок, само че на солидните планети-гиганти и кафяви джуджета би бил по-плитък ”.
Но евентуално най-поразяващите неща в публикациите на Нейчър са тези нови изображения на Юпитерианските полюси (едно от които е показано при започване на публикацията). Изображенията са формирани благодарение на данни от инструмента JIRAM, който работи в инфрачервената област на електромагнитния набор. JIRAM може да изследва метеорологичния пласт на Юпитер до дълбочина от 50 до 70 километра под облачната завивка на планетата.
“Преди изпращането на “Джуно ” ние не знаехме какво е времето наоколо до полюсите на Юпитер. Сега имаме опция да следим полярната метеорология от близко един път на всеки два месеца ”, оповестява Алберто Адриани от Института по галактическа астрофизика и планетология в Рим и надлежно водещ създател на своята публикация в Нейчър. “Всеки от северните циклони е огромен колкото дистанцията сред Наполи, Италия, и Ню Йорк. Южните циклони са даже по-големи. Те имат доста гневни ветрове, които от време на време доближават до скорости 350 километра в час. И това, което е най-забележителното, те са доста близко ситуирани едни до други и са устойчиви ”.
Полюсите на Юпитер са радикално разнообразни спрямо известните оранжеви и бели пояси и зони, които обкръжават планетата при по-ниските ширини. Северният полюс е доминиран от централен циклон, обграден от осем други циклона с диаметри сред 4 000 и 4 600 километра. Южният полюс също има централен циклон, само че той е обграден единствено от пет циклона с диаметри сред 5 600 и 7 000 километра. Впечатляващото е, че тези циклони съществуват настрана и имат самостоятелни морфологии.
“Истинският въпрос е за какво те не се сливат? ”, пита Адриани. “Ние знаем от данните на “Касини ”, че Сатурн има единична циклонова буря на всеки полюс. Започваме да осъзнаваме, че не всички газови колоси са основани по идентичен метод ”.
Инфо: НАСА
